Бебешка погача – 40 дни на бебето

По стара традиция на 40-тия ден след раждането на бебето се прави питка (погача).

В миналото до 40-тия ден при родилката и бебето не са ходили гости. Вероятно това е било така, за да се предпазят от болести. И не само, считало се е, че до 40-ия ден на детето, родилката е „нечиста“ и за това на 40-ия ден е посещавала църква за „Чиста молитва“. По този начин майката и бебето се „очиствали“.

В днешно време, рано сутрин, майката и детето отиват на църква, заедно с някой от близките. При завръщането у дома се подготвя празнична трапеза, като гостите са само жени и те носят подаръци и сладки храни за бебето и майката. Всяка от гостенките поднася подаръците си на детето, наричайки животът му да е изпълнен само с хубави и добри неща – здраве, щастие, късмет, любов, богатство, благополучие и т.н.

Какво трябва да сложим на трапезата?

Обредният хляб трябва да е сладка питка. Също така сладкиши, дребни сладки, торта, пасти, петифури, баклава, плодове, сладка баница кой каквото си реши. Освен това е важно да има орехи, които се чупят, за да е здраво детете. Всички сладкиши, които донесат гостенките също се оставят на масата.

Помислете и за украсата на дома и трапезата – в днешно време има богат избор, а също и много парти агенции, които се занимават с това.

Ритуалът

Обредният хляб – погачата се разчупва над главата на майката, която държи бебенцето. Питката се разчупва от свекървата или майката на майката, а две момичета с живи родители държат бяла кърпа (платно), като целта е да не се разпиляват трохите при разчупването, за да може всичко хубаво да се случи на детето.

Първото парче от питката е за Богородица и младенеца, второто за детето и те се оставят в кърпата. Третото парче е за майката, а останалите се раздават на гостите. Те отправят своите пожелания към бебето – орисват го и оставят пари в кърпата, като е хубаво да има и монети, за да е финансово стабилен животът на детето. Кърпата след това се завръзва с парчетата от погачата и парите в нея, като възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав – така детето няма да е нито стиснато, нито „с широки пръсти“. Кърпата се поставя на най-високото място в дома, за да може детето да успее в живота си.

40 дни след това кърпата се сваля, а парчетата от питката се натрошават и се дават на птичките и животните, за да се осъществят пожеланията на орисниците.

Други ритуали

Червен конец се поставя на прага на дома преди да идването на гостите. Счита се, че той защитава родилката и детето от зли сили.

Конци от дрехи – преди да си тръгнат жените оставят конец дрехата си, за да не „откраднат“ съня на бебето.

Сито – в него се поставят орехи, които се разлюляват и също се поставя на високо, с цел детето да бъде игриво и да израсте.

Има и поверие родилката да не изпраща и да не се сбогува с гостите, а и всички трябва да си тръгнат преди да се стъмни.

Във всяка част на България е възможно да има различни варианти за изпълнение на ритуала и други такива, които съпътстват Погачата. Ще се радвам да ми споделите, ако знаете такива може да ми пишете тук.

Погачата на Владимир

Бях ви споделяла, че не съм правила Погача на Рая, но този път за Влади решихме да направим. Радвам се за този избор, защото и Рая го усети като празник. 40-тия ден обаче се падаше в ден понеделник и за това взех решение на самия ден да отидем на църква, а в събота да се съберем за ритуала.

За 40-тия ден моя приятелка омеси сладката питка (рецептата я споделям в Instagram тук) , която занесохме в църквата. Прочетоха ни „Чистата молитва“, след което раздадохме от питката, останалата част също раздадохме на близки.

За деня на събирането също имахме сладка питка, торта и дребни сладки, бонбони както и напитки. Сладките, които носеха гостите, също сложихме на масата.

Гостенките бяха в изключително тесен кръг, заради обстановката и за жалост поради независещи от нас обстоятелства майка ми и свекърва ми също не успяха да присъстват.

Ритуалът за разчупването на питката изпълнихме както съм описала по горе, но наистина при пожеланията на приятелките ми към Влади много се разчувствах, даже още в самото начало, когато Рая започна да му пожелава.

Той пък сякаш знаеше, че има празник и през цялото време беше буден и успя да се включи и в сладките приказки след това. Направихме си и страхотни снимки за спомен.

Получи се едно чудесно събиране, много емоционално преживяване и си мислех, колко се радвам, че го направихме! В тази обстановка със световната пандемия, постоянна предпазливост и донякъде страх, имаме още по-голяма нужда от такива хубави поводи за празнуване!

Надявам се публикацията да ви е била полезна! Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с мен! Последвайте ме и в Instagram от тук!